САМОРАЗКРЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; саморазкрѝя се, -ѝеш се, мин. св. саморазкрѝх се, св., непрех. Книж. Разкривам мислите, чувствата, преживяванията си пред някого. В стихотворението героинята се саморазкрива чрез писмо изповед. Лит. XI кл, 296. Единствено в желанието си човек се проявява като такъв, какъвто е сам по себе си, саморазкрива се като свързан със заобикалящата го среда индивид, открива своите корени в света. Е. Минева, ИФМ, 178.